Пътували ли сте някога,с кораб по време на пълнолуние?Ако не сте аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер.Нощта беше светла,защото имаше пълнолуние.Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб.Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми се спеше и гледах гладката повърхност на водата,върху която се отразяваха лъчите на луната и образуваха красива лунна пътека.
В такива мигове на човек му се иска времето да спре и това да продължи вечно.Аз си казах:
-Ех колко е красиво!Как искам тази красота да не свършва!Колко е величествена природата!
Блясъка на лъчите отразени в морето,плясъка на водата по скелета на кораба,подскачащите от време на време рибки,лекия бриз който те гали,всичко това те омагьосва,всичката тази красота те пленява и те кара да забравиш всичко,което ти се е случило преди време.
И с мен се случи така.Денят ми беше ужасен.С всеки се карах,плачеше ми се.Нямах търпение да настъпи нощта и да се махна от големия град и скандалите които ставаха на всяка секунда.
Най-после настъпи нощта и ние потеглихме.В мига в който се озовах в морската шир забравих всичко,все едно,че не е било никога.Успокоих се.Преди да падне нощта аз гледах залеза на слънцето,което се прибираше в своите палати и изгряваше неговата сестра Луната,която беше голяма и ярка,пълна както вече споменах.Тази красота ме изпълни и сърцето ми запя,душатами се отпусна,просто аз се съживих!
Няма коментари:
Публикуване на коментар