Поточе в гората

Беше лято.Аз се разхождах в гората при вечер.Денят ми беше тежък и аз отидох там за да се разтоваря.Разхождайки се така,аз навлязох доста навътре.Гората беше далече от къщата в която живея и когато навлязох навътре вече наближаваше девет вечерта и започваше да се стъмва.Бях отишла на една от горските поляни,а тази на която бях беше най-голямата и красива поляна,която бях виждала дотогава.По нея имаше безбройно ,много цветя и билки,чиито аромати те опиояняват и успокояват.По надолу от поляната имаше едно дере,което също беше пълно с цветя и билки.Аз слязох доло в дерето и легнах на тревата с поглед,отправен към небето,което беше пълно със звезди.Очаквах да изгрее луната,защото бях сметнала че ще има пълнолуние.Знаех,че още е рано за изгрева на луната итръгнах да се разходя по дерето.Вървях в нощта и се ослушваш, защото ми се счу някакъв приятен ромон, който приличаше на звънене на малко звънче от сребро.Тръгнах към това звънене и колкото повече се доближавах, толкова по-силно и по-хубаво се чуваше.Като се приближих съвсем, видях че това което се чуваше е едно бистро и студено поточе, което течеше бързо и прескачаше камъните и се образуваха малки вадички, които се сливаха и образуваха най-разлини пейзажи, които водеха на някъде. Аз ги гледах и им се радвах. Исках да тръгна с тях, но вече се бях изморила и реших да легна карай потока, а утре да се разходя с вадичките.

Легнах си на брега на потока, чиито бряг беше отрупан с билки, храсти и плачещи върби. Аз легнах под най-разклонената върба и погледнах към небето точно където беше изгряла луната.Моите изчисления бяха излезли верни. Днес имаше пълнолуние! Лъчите на луната падаха точно над поточето и се и се отразявах, и образуваха невиждано красива лунна пътека.Аз погледах луната, погледах лунната пътека и се върнах под върбата. Беше много красиво, а тази карсота се допълваше от топлата юлска вечер и щурчетата, които пееха своята вечерна песен. Аз ги слушах унесено и неусетно заспах.

На заранта се събудих в добро настроение и отидох при потока, където прескачаше камъните и образуваше вадички, които водеха на някъде.

Първия пейзаж, който видях беше един потъващ кораб с хора, които викаха за помощ. Аз стъпах в този пейзаж и се озовах сред бошуващите морски вълни и преплувах до брега. Там имаше много дървета и една брадва. Аз взех брадвата, отсякох няколко дървета и си направих един кораб. После отидох до кокосовите палми. От листата на палмите направих платна за кораба, до пламите имаше тръстика и аз от тръстиката направих тръстикови въжета за да вържа платната.Когато всичко беше готово, аз пуснах кораба си по вода и се качих за да спася хората. Приближих се се,когато корабът на моите приятели беше потънал почти до носа. Хвърлих им въжета за да се прехвърлят на моя кораб и се върнах на сушата.Като направих това аз им подарих кораба си и се върнах отново на на брега на потока.

Малко преди да се скрие първата картина аз се сбогувах с моите приятели. Сега очаквах втората картина, която може би щеше да бъде по-хубава и по-красива от предишната.

***

ІІ

***

Втората картина представляваше един дворец от србро с голям

и красив двор, целият изпълнен с най-редки дървета и цветя, които не познавах. Всичко беше много красиво, но само едно не ми хареса.В двора нямаше никой освен едно самотно дете.Това дете беше много малко и аз отидих при него. То плачеше. Аз го взех на ръце, успокоих го и почнах да го питам нкои меща,то ми отговори на всички въпроси

- Как се казваш?

- Кзвам се Бобо.

- Защо си сам Бобо и на колко си години?

- Аз съм на три години и съм сам, защото нямам родители и приятели, а живея в този дворец, но не ми харесва тука. Искам да живея в къща в гората карай едно поточе, което като тече и прескача камъните да образува рисунки и аз да се разхождам в различми светове, които се явяват.

Аз го изслушах и казах:

-Знаеш ли какво Бобо? Аз живея в къща но не в гората до потока.Имам къща на ливадата,но тя е много далече от гората. Искаш ли да си направим къща до такъв поток за който ми разказваш?-Като казах това той се усмихна и каза:

- Да с удоволствие! Хайде да тръгваме!

Взех го отново на ръце и прескочихме в другия свят, реалния свят в който аз живея Захванахме се на работа. Бобо също ми помагаше. Казах му да къса цветя, да носи пръчки, да стои и да пази всичко,не че някой щеше да ни навреди,допкато аз нося тухли и камъни за къщата.

Като всичко беше завършено с построяването на къщата се прибрахме да се нахраним и наспим и очаквахме новото приключение, в което този път щяхме да се впуснем заедно