Морските песни

Сама стоя на брега на морето.Гледам го опиянена от хубостта му и слушам тъмната приказка на вълните за загинали моряци и потънали кораби. Сега морето ме посреща неприветливо.То е бурно,беснее,бошуват вълните му с гръм се разливат в прибоя. Слушам ги как разказват за морски битки,отминали вече ,от които са останали само тъмни,далечни спомени.

След няколко дена отново стоях на морскияя бряг,само че морето беше кротко,тихо,топло,приветливо.Днес то ме посрещна с усмивка.Нейде отдалече се чуваха чайки.Морския бриз ме галеше по лицето и на душата ми ставаше светло,топло,сякаш слънцето не грееше над мен а вътре в мен и ми напомняше за щастливите летни дни,когато бягах с приятели по плажа и се къпехме в топлите му води.

Но, уви сега е есен и морето е самотно,изоставено,защото вече е студено.Може да е есен, но морето пак ме зове.

Песента му днес е различна.То пее за красивитв русалки,които с омайните си гласове са радвали морския цар и пленявали сърцата на морските принцове.

Стоя на морския бряг и есенното слънце ме гали с лъчите си, а морето ми разказва за своите подводни обитатели:благородните делфини,старшните акули и красивите риби.Отблизо долетъя една стара, моряшка,тъжна песен,която се превръща в легенда за двама влюбени,които са згинали в морето и се превърнали в делфини.Те се намерили отново и никога не се разделили повече.

Морето ми разказа тази история и след като свърши разказа си,ме прегърна с топлите си ръце и аз му отвърнах със същото.След това си тръгнах и му обещах,че пак ще дойда,само че тогава ще бъда не сама,а с приятели!