понеделник, 18 февруари 2008 г.

Моята България

Моята България

Едва ли има в света, страна, по – хубава от моята, с по – богата природа от нашата, с по – интерсна история от българската. Тук всичко е по – близо. Морето, гората, планината са едва на няколко крачки от тебе. България е толкова малка, че трудно се намира на световната карта. Но чужденецът, дошъл веднъж дошъл в родната ми страна, се връща после многократно, защото всичко тук чувства като свое родно.

Всяко кътче от България си има своите тайни, своята красота, свое минало, но славно време, свое настояще и бъдеще.

Красотата на българската природа се крие в нейното многообразие и величие, в българския фолклор, в трибагреника и във всичко българско.

Пролетно време, когато човек се разхожда из България се чувства така, все едно се намира в Едемския рай. Навсякъде около него има раззеленили се, напъпили и цъфнали дръвчета. Весело чуруликат птички, пърхат пъстри пеперуди, жужат работните пчелички и събират прашец от цъфналите цветя и дървета. По ливадите със свежа зелена трева, пасат белорунни стада и тук – там подскачат сивите горски зайци. Уморен от дългото пътуване, пътникът на – накрая се решава да слезе от колата и да се отбие в гората, където тече чешма със студена, кристално чиста изворна вода и да отдъхне от дългия път.Междувременно, докато си почива, взема решение да се разходи из гората, и да си набере малко горски плодове, да си направи букет от дъхави горски цветя.През цялото това време, та чак до вечерта, той слуша авлигите и косерите, чиито песни са различни в различното часово време. На залез слънце се чува и песента на сладкогласния славей, който извива своите кръшни песни и всичко в този момент заглъхва и в тишината се чува само песента на славея. След този концерт на птичия хор пътникър, вече отпочинал отново е готов да потегли.

Лятото, в моята малка страна, в която живеят хора с големи сърца, идват туристи от цял свят, за да се порадват на нашето море. То всеки път изглежда ралично. Един път е бурно и човек не смее да се доближи, после то е весело и само те вика да отидеш при него. Често, когато съм тъжна, отивам при морето и с часове мога да седя и да слушам неговите песни и приказки. То ми разказва за русалките, които с гласовете си пленяват сърцата на мъжете, често ми пее за морски битки и понякога ме е страх да го слушам.Друг път разговарям с делфините, които ми разказват за чудесата по морското дъно. Времето край морския бряг толкова бързо минава, и когато слънцето почне да залязва, аз доволна и щастлива се прибирам.

Есента в България е много красива.Ако някой реши есенно време да се разходи в гората, ще види безбройните багри по листата на широколистните дървета. Тази пъстрота, това разнообразие не може да бъде пресъздадено на платно и от най - великя художник на света, защото по – велик художник от природата няма.

Зимно време моята България се променя до неузнаваемост. Чист, бял сняг покрива цялата българска земя, планините намятат белия ямурлук.

А колко духовни богатства имаме! Песни и танци за всеки важен момент от живота. Чрез езика на танца и музиката нашият народ разказва за миналото ни, което е и бурно, и радостно, пее за настоящето и мечтае за бъдното.

Моята България са и всички наши писатели и поети. От гневния родолюбец Паисий, през бунтовния Ботев и възторжения дядо Вазов до неубозданата стихия Багряна.

България е в платната на Владимир Димитров – Майстора, в мелодиите на Петко Стайнов, в песните на Гяуров и Гена Димитрова.

България е у всеки от нас от младото поколение. Потокът от информация, многобройните комуникации ни улесняват в опознаването на други народи и култури, в съизмерването ни с тях. Но това не ни пречи ние да носим България в сърцата си и да се гордеем, че сме българи.

Няма коментари: