Реферат

Първият период се нарича ведически по името на най- древните релилигиозни текстове – Веди (веда – знание). Тези текстове били преведени на европейските езици и добре проучени още през първата половина на 19 век – особено от Йохан Бюрнуф и Макс Мюлер. Именно изучаването на ведите дало тласък за създаване на митологичната школа в науката за религията.

Ведите са събрани по различно време текстове, които се разделят на четири основни сборника ( Самхити). Най – древната от тях е книгата от химните – Ригведа. Към нея се отнасят древните сборници с молитвени заклинания и обреди, Самаведа (извлечение от същите химни) и Яджурведа (книга на култовете). Най – късна е книгата с песнопения и магически заклинания – Атхарваведа.

Веди- веда на санскрит означава знание.Ведите са четири: Ригведа, Самаведа, Яджюрведа и Атхарваведа, смятани за основните писмени паметници на индуизма.

Датировка и произход – съществуват различни възгледи относно датировката на ведите. Повечето историци смятат, че те са написани между 1800 и 1200 години преди новата ера. Известният руски индолог Григорий Бонгард – Левин, например, с помощта на лингвистичен метод датира Ригведа в края на втората – първата половина на първото хилядолетие преди новата ера. Отделните части на най – старата и най – значимата Веда – Ригведата са с различни автори и датират от различни периоди.

Сред последователите на различни, базирани на индуитското наследство традиции, мнозина вярват, че Ведите са най – старите текстове на света.

В традицията на индуизма (наричана във Ведите Сантана Дхарма), тези свещени текстове са разглеждани като откровение. Смята се, че те са разкрити на ведическите мъдреци и не са написани от тях. Шкйолите на Ведическата философия – Меданта и Мимамса определят ведите апуршея – „без автор” в смисъл, че не са създадени от човешко същество, а са вечни по природата.

Структура:

Всяка една от ведите съдържа:

-Самхита- химни и молитви

-Брахмана- трактат, кореспондиращ с дадената самхита, съдържащ правилата за извършване на жертвоприношенията и ритуалите.

- Араняка – текстове в допълнение на брахманите, които предлагат различни обяснения на ритуалите.

- Упанишади – текстове , описващи пътя на познаниет, разкриващи знанието за абсолютната истина.

Основни и допълнителни текстове

Общоприето е разбирането, че ведите ( Самхити, Брахмани, Араняки и Упанишади) са основни ведически произведение. Те са наричани още шрути (Буквално „това, което е чуто от Бога”).Шрути е част от устната традиция на Сампрадая – древната последователност от учители и ученици.

Текстове като Пураните, Бхагавад – гита и Махабхарта са смятани за допълнителни.Те са наричани смрити. Според Мадхва ачаря (1238 – 1317), един от основните учители (ачарии) на ведическата философия: Бхагавад- гита; Пураните и Панчаратра също са ведически произведения. За да бъде прието за ведическо, дадено произведение трябва да не противоречи на останалите ведически произведения и да достига до същото заключение (сиддханта).Така, всички произведения, принадлежащи към шрути и смрити в традицията се приемат за ведически.

Ригведа – (Веда на стиховете) е най – древната и най – важната от четирите. В сегашния си вид тя съдържа 1028 химна събрани в десет книги, наречени мандали.Размерът им варира, а единствено първата и последната са приблизиотелно еднакви по обем.Отделните части са с различни автори и датират от различни периоди, докато фактическата им възраст е неясна. Повечето изследователи датират Ригведа във второто хилядолетие преди новата ера, но има и много по – ранни датировки.Независимо от точната възраст тя е сред най- древните текстове в света.

Самаведа – (Веда на песнопенията) състои се от 1549 станси (строфи), в голямата си част (с изключение на 75 песни) взети от Ригведа. Самаведа служи за помагало на свещеници, участващи в жертвоприношението сома.Самата подредба и употреба на стиховете е изцяло зависима от самия ритуал. Химните на Самаведа се пеят с точно определена мелодия.

Яджурведа – (Веда на жертвените молитви) се състои също основно от стохове, взаимствани от ригведа.За разлика от Самаведа, тя е приложима къмжертвения ритуал като цяло, а не само по отношение на жертвоприношението сома.

Атхарваведа – (Веда на жреците) се различава от другите веди в това, че не е изцяло религиозна по своя характер и няма връзка с жертвоприношението сома.Тя се съсътои основно от от заклинания за зло и благословии, както и такива срещу врагоивете, демоните и магьосниците или донасящи полза и вдъхновяващи любовта и щастливия семеен живот.Атхарваведа съдържа и текстове, призоваващи здраве и дълголетие, покровителство при пътуване, дори и успех при игра на хазарт.

Ведически богове- В религията на арийците в Индия от този период господствувало многобожието.Трудно е да се опредли броят на боговете.Предполага се, че били 33, но във Ведите сеспоменават много повече.На едно място са се говри за 3399 божества. Трудно е да се каже кои от тези богове са най- древните. За едно от най – ранните божестава се смята Индра. Това е на- популярният бог във Ведите. Само на него са посветени 250 химн, пък в други неговото име сеспоменава много често. Характерна е двойнствената му природа. От една старна е бог – воин, а от друга – бог на мълниите и гръмотевиците.Индра се характеризира като бог гръмовержец, катио влик небесен бог, даже като господар на слънцето и светлината. Съществува мит за борбата на Индра със страшното чудовище – световния дракон Вритра, когото смятат за олицетворение на буреносните облаци. От него се стархували всички богове и само Индра повел борба с него и го победил.

Друг бог с чисто природно – митологични черти е Варуна. Олицетворение на нощното небе, на небесните и земни води Неговото име произхожда от корена вар – покривам.

В отделните текстове Варуна се възпява като върховен бог.Във връзка с това някои изследователи го смятали за най- древен единен бог на индийците. Дяус е олицетворение на древното небе,неговия епитет питар – баща, съответства на гръцкото Цеол Палиер, на римското Юпитер. Образът на Варуна и Индра съчетани, представляват Парджаня – персонификация на буреносния и дъждовен облак – повелител на дъжда, който оплодява земята.Слънцето било олицетворявано от ред божества.Най – елементарнотп от тях – Сурия буквално означава Слънце.Друго олицетворение е Савитри ( Савитар) – възстановител, съживител. Пушан е божество на слънчевата горещина, покровител на животните, приятел на хората.Близък на групата на слънчевите богове е Митра, чийто образ е малко неясен. Той фигурира във Ведите заедно с Варуна. Митра се смятал за защитни9к на хората. Към същата група да причислим и Вишна, който заема във Ведите много скромно място, едва по – късно той става най – важната фигура в индийската религия.

Спътници на буреносния бог Индра са ветровете Марута – бурни божества, носещи се неудържимо по небето.Техен баща е могъщият и буен Рудра – бог на бурите и ветровете

Олицетворение на зората е е богинята Ушас, едно от малкото женски божества от ведическия пантеон. Боговте близнаци Ашвини са предвестници на деня. Тяхното име буквално означава конници (от ашва- кон). Доста неясна е прадставата за Адити. Тя е олицетворение на безкрайното пространство. По- късно отъждествявали с майката земя.

Някои от образите на боговете били свързвани със самата култова практика и били посредници между боговете и хората. Такъв е преди всичко Агни – олицетворение на огъня. В образа на Агни са запазени чисто материализирани черти. На него за посветени около 200 химна. В тях се обръщат към него, както към истински огън. Само че не обикновен, а жертвен.

Друг образ, също свързан с култовата практика, е божеството Сома – свещена опиваща напитка направена от специално ртастение, която се употребява при култови обреди и се прнасяла в жертва на боговете, като най – приятна за тях. Но Сома е и самостоятелно божество от индуския пантеон. Природата му е отново двойнствена – митологична представа за бог и представа за чисто материален предмет.

Асури и деви – Ведическите богове се групират в две противоположни една на друга катвгории: асури и деви.Към първата принадлежят Дяус, Варуна, Митра, Савитар, Адити; към втората – повечето от останалите. Възможно е асурите да са били по – древни обекти на почит. Те съовтетствали на иранските доброжелателни същества – агурите. По – късно у индийците асурите станали зли духове, а девите – добри, докато у иранците разпределението било точно обратно. Ракшасите също били зли духове. С тях се борел Индра и другите добри божества. Те вероятно са митологично олицетворение на варждебните на арийците племена – дравидите.

Култ към прадедите – Наред с боговете арийците почитали и прадедите – питрие, питари (бащи).Култът към тях бил отражение на патриархално – родовият начин на живот. Във Ведите често се споменават Питрис, но те не заемат там видно място.

Жертвоприношения – В култа от ведическия период централна роля играело жертвоприношението. То било главно средство за свързване на хората с боговете. Преобладавли безкръвните жертви: свшената напитка сома, кравето мляко, маслото, медът и други. Приносителите на жертви се обозначават във Ведите по ранг и по специалност – един извършва възлияние, друг запалва свещения огън и прочие.

Ведическата религия наред със силното развитие и митологията и олицетворенията до голяма степен била магия: молитвите всъщност били заклинания, принудително действащи върху боговете.

Космогонната и антропогенната митологии били развити слабо. В 10-та (последната) част на Ригведа е изложен митът за създавнето на света от тялото на великана Пуруша – боговете го убили, разсекли тялото му и от частите му създали видимият свят. Известен е също митът за Яма – първият човек. Яма бил също първият умрял и затова станал цар на задгробния свят

Представите на ведическата религия за задгробния свят били много неясни. Не се споменава за никакво посмъртно възмездие. Идеята за душата, отделена от тялото, по всяка вероятност все още не е възникнала. Ведическата религия изцяло била ориентирана към този, а не към отвъдния свят.

Общ характер на ведическата религия – Като цяло религията от ведическия период е сравнително проста и ясна. Основен момент в нея е принасянето на жертви.Боговете са многобройни и повечето от тях олицетворяват природните явления. Но във всеки случай изпълнителят на обреда има работа само с един бог. Образите на боговете са до голяма степен само различни олицетворения на едно и също явление; затова те много често се сливат лесно и преминават от един в друг.Отначало много от тях били по всяка вероятност племенни богове. Преобладаването на мъжките божества и липсата на женски отразява господството на патриархалния обществен строй. Във Ведите не се споменава нито за светилища, нито за храмове. Жертвоприношенията се правели или по домовете, или на открито, на специален жертвеник. Очевидно не е имало и изображения на боговете. Тази сравнително опростена религия е отразявала преходния, родово- племенен обществен строй.