Цената на компромиса

колко струва компромиса


Всички правим много компромиси, но замисляли ли сме се някога, дали един компромис не ни взема нещо друго, което ни струва много скъпо.
Правейки отстъпки, ние не се ли превръщаме в онзи млад плебей от „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски?
Той, за да постигне това, което иска: да се изкачи и отмъсти на князете и принцовете се продава на дявола.Постигнал вече целта си, изкачил се на най – горното стъпало, той коренно се е променил, защото е стигнал върха и това повдига неговото самочувствие, но стигнал вече горе, плебея забравя за какво се е качил. Така и ние.
Мислейки, че ще стигнем върха като правим компромис, всъщност ние падаме все по – надолу и по – надолу. Продаваме себе си на дявола и вместо да бъдем окичени с лаврови венци, ние получаваме за награда венец от тръни и сами за себе си ставаме лоши.
Питала съм се често, дали ако направя компромис на някого, той ще помни и ако ми се наложи на мене да ми отстъпи въпросния човек ще го направи ли?
За да направи човек компромис, той трябва да е решителен и готов да плати цената, която струва и да внимава, когато иска !

В търсене на приятелството

Преди години живял един самотен човек.Той много искал да има приятели, но винаги

бягал от хората.Те се чудили, защо той така прави.Един ден, разхождайки се самотно край морето, човекът видял една фея да излиза от дълбините на морето и да се запътва към него. Той останал шашнат и невярващ , че вижда тази фея.

Той се замислил, почесал се по тила и се питал какво ли ще иска от него тази вълшебница. Той гледал нея, тя него и двамата се питали с погледи какво ще искат един от друг

Феята проговорила първа:

- Човече, защо ходиш сам по брега на морето? Ти нямаш ли си компания?

Човекът се почесал по врата и казал:

- Ами аз.... такова... Не нямам приятели. Защо?

Феята пак го погледнала.

И го запитала, защо няма приятели.

Той и казал, че бяга от света на хората, защото те били лоши и неможели да приказват с него, а феята казала:

- Човеко, тук не си прав.Не са лоши хората, ти просто не си попаднал на точните хора. Аз ще те заведа в един свят, където има ХОРА и ще разбереш че не са лоши.Ще дойдеш ли с мене?

Той се почесал по врата, почесал се по тила и казал:

tanq каза: Ами... Аз... Такова... да, ще дойда

- Искам да открия тези ХОРА. Води ме където искаш, но да е на мястото, където аз мога да намеря приятели.

Феята хванал мъжа за ръка и го повела към дълбините на морето.Той се изплашил не на шега и уплашен се огледал наоколо, но нямало вода.Той се учудил много и се запитал как е възможно да вървят във водата , а да е сух. Той попгледнал феята с питаш поглед, а тя му отговорила:

-Не се учудвай.Ти вървиш в моя свят, където има вечна доброта и приятелство.За мене приятелството е светло синьо, като небето и морето

- Ти сега ще минеш през мноместа. Всичко това, което ще видиш е твоя живот.

Ще се убедиш, че ти имаш приятели, но не си ги потърсил. Благодарение на тази раходка ти ще разбереш, що е истинско приятелство.Ще минем през хубави местности, в които не си ходил и на сън дори, ще видиш палмови дървета и тайнствени острови. Това са местата, на които искаш да отидеш. Това, което ще видиш е твоето бъдеще

Не се страхувай.Ти си роден под щастлива звезда и няма да ти се случват повече лоши неща.Те се случват до време. От сега натаък те очакват само светли мигове, но ти трябва да повярваша в тях.Ще станеш известен художник, ще намериш много нови приятели, ще посетиш всичко, което си искал някога.

Слушайки топлия глас на феята и начина, по който тя приказваше с него го изпълваха с топлина и усещане за нещо светло и добро.Нямаше го вече онзи студ, който някога го пронизваше. Сега всичко беше само с топли цветове. Той видя и се запозна с много хора, и не разбра кога приключи всичко, защото той отвори очи. Той беше сънувал и от този сън нататък той стана друг човек и всичко, което видя в съня си се сбъдна.

автор: tata_f1989 Разходка по брега на морето Беше една от онези летни вечери, на последните дни на месц юли. Песента на лястовиците спираше постепенно.С последната птича песен залезе слънцето. Бавно започна да се спуска здрача. Задуха лек, нощен вятър, който разхлади малко вечерта и аз си починах от уморителната жега. Малко по малко затихнаха шумовете на деня. Падаше нощта. Чуваше се само песента на щурчетата. Нощта беше светла. Грееше пълната луна над морето. Лъчите й се плъзгаха по гладката, огледална повърхност на водата. Лекото трептене на огледалната морска шир и отразените лъчи на луната, създаваха представа за блясъка на златото и за приключения по море в търсене на златно съкровище на някой далечен и тайнствен остров. В тази нощ аз реших да изляза и да се разходя, защото цял ден стоях на едно място, бях се ядосала и в нощния мрак потърсих спокойствие и утеха. Дълго се чудех накъде да тръгна и реших да се разходя по морския бряг. Вървях по брега и си мокрих краката във водата, защото ми беше горещо. После уморена от дългата разходка си легнах на морския бряг. Пътувах някъде далече в друг свят. Лежах си и си представях, че съм на самотен остров и навсякъде има зеленина, палми. Представих си че не далече от мен има поточе със сладка вода и около него има съкровище и аз го изкопах. Всичко беше красиво. В един момент нещо ми светна в лицето. Отворих очи и разбрах че съм заспала на морския бряг. Тръгнах си доволна и щастлива към дома и си мислех как да накарам сънят ми да продължи. Може би трябваше отново да се върна вечерта! А може би не! Във всеки случай това беше най-прекрасната ми шеметна разходка в света на сънищата!